Няма закъде
568
0
2
Не, няма закъде да бързам.
Във изтърбушената стая
внезапни спомени замръзват
на границата на безкрая.
Отдавна никой не ме чака
и няма закъде да тръгвам.
Очи във мене вперил мрака,
илюзиите ми остъргва.
Животът в мида ме затваря
и няма закъде да тичам.
Знам приказката за рибаря,
но на русалка не приличам.
Луната плахо ми намига
и "Няма закъде ..." прошепва.
Сънувам те - това ми стига,
че името ти в мене трепва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Поздрави, Нина!