Няма закъде

10 июн. 2015 г., 19:51

Поэзия » Любовная

384 0 2

Не, няма закъде да бързам.

Във изтърбушената стая

внезапни спомени замръзват

на границата на безкрая.

Отдавна никой не ме чака

и няма закъде да тръгвам.

Очи във мене вперил мрака,

илюзиите ми остъргва.

Животът в мида ме затваря

и няма закъде да тичам.

Знам приказката за рибаря,

но на русалка не приличам.

Луната плахо ми намига

и "Няма закъде ..." прошепва.

Сънувам те - това ми стига,

че името ти в мене трепва.