30 dic 2008, 8:39

Нямам копче!

  Poesía » Civil
1.1K 0 1

                                Нямам копче!


Централна улица. Старец проси с мръсна картонена кутия и напява нещо неразбираемо. Минаваме покрай него с дядо ми. Той го поглежда, поклаща глава... Забелязвам влага в очите му!

- Познаваш ли този човек?

                                - Да! Бяхме заедно на фронта! А сега? Проси!

                                Сега и аз се просълзих!?...




                         Защо си нямам нещо като копче

                                    отляво, тука, точно на гърдите

                         със него аз да мога да изключвам

                                   бушуващите във сърцето чувства?



                        Това ще бъде толкова удобно,

                                  животът ми ще бъде лек и весел,

                        ще мога да се вредя депутатин

                                  или пък кмет на по-голямо село!




                       И няма, като днес, да се препъвам

                                  на равното, щом видя аз ръката

                       на просещия милостиня старец

                                  воювал, като млад за таз държава...


                                        08:50

                                      19.04.2000


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Открай време някои нямат копчета, други нямат сърца.
    Макар че последният ред е излишен, според мене, защото е страшно, когато има просещи хора, независимо дали са воювали на фронта или не.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...