30 дек. 2008 г., 08:39

Нямам копче!

1.1K 0 1

                                Нямам копче!


Централна улица. Старец проси с мръсна картонена кутия и напява нещо неразбираемо. Минаваме покрай него с дядо ми. Той го поглежда, поклаща глава... Забелязвам влага в очите му!

- Познаваш ли този човек?

                                - Да! Бяхме заедно на фронта! А сега? Проси!

                                Сега и аз се просълзих!?...




                         Защо си нямам нещо като копче

                                    отляво, тука, точно на гърдите

                         със него аз да мога да изключвам

                                   бушуващите във сърцето чувства?



                        Това ще бъде толкова удобно,

                                  животът ми ще бъде лек и весел,

                        ще мога да се вредя депутатин

                                  или пък кмет на по-голямо село!




                       И няма, като днес, да се препъвам

                                  на равното, щом видя аз ръката

                       на просещия милостиня старец

                                  воювал, като млад за таз държава...


                                        08:50

                                      19.04.2000


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Открай време някои нямат копчета, други нямат сърца.
    Макар че последният ред е излишен, според мене, защото е страшно, когато има просещи хора, независимо дали са воювали на фронта или не.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...