12 may 2007, 12:39

Нямам нищо 

  Poesía
542 1 7
Пред теб стоя готова на всичко.
Искам да бъда изцяло твоя жена.
Но ти махаш с ръка и гледаш иронично.
А на мен ми се струва, че ще умра.
Кога се изгуби топлия блясък?
Къде изчезна безумния копнеж?
Нима съм била толкова подла,
че не заслужавам и една дума от теб?
Опитвам се да подтисна гордостта си.
Да махна с ръка и да изчезна в тъмен мрак.
Но как ще успея да скрия любовта си?
И като удавник се опитвам да достигна спасителен бряг.
Но вече няма нищо за мене -
ни пристан, ни лодка, ни приятелска ръка.
Всичко изгубих заради тебе,
но най-вече себе си изгубих аз.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Губим се заради себе си...
  • Да,права си!Мисля,че ги открих!Прегреших,но мисля че намерих верния път!
  • В болката се раждат истините мила!
    Изгубвайки него,ще откриеш себе си и истински стойностните неща!
    Пиши,това го можеш прекрасно!
  • Благодаря Любомира,Магдалена и на теб Мартине!И тримата сте прави!Поздрави!!!
  • Ти си творец и създаваш стихове и то много добре. Може това да е твоето призваниеНамери себе си чрез стиховете
  • Не си се изгубила - тук си сред приятели , които се радват на таланта ти!
  • Много ми харесва!!!
Propuestas
: ??:??