May 12, 2007, 12:39 PM

Нямам нищо

  Poetry
721 1 7
Пред теб стоя готова на всичко.
Искам да бъда изцяло твоя жена.
Но ти махаш с ръка и гледаш иронично.
А на мен ми се струва, че ще умра.
Кога се изгуби топлия блясък?
Къде изчезна безумния копнеж?
Нима съм била толкова подла,
че не заслужавам и една дума от теб?
Опитвам се да подтисна гордостта си.
Да махна с ръка и да изчезна в тъмен мрак.
Но как ще успея да скрия любовта си?
И като удавник се опитвам да достигна спасителен бряг.
Но вече няма нищо за мене -
ни пристан, ни лодка, ни приятелска ръка.
Всичко изгубих заради тебе,
но най-вече себе си изгубих аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Губим се заради себе си...
  • Да,права си!Мисля,че ги открих!Прегреших,но мисля че намерих верния път!
  • В болката се раждат истините мила!
    Изгубвайки него,ще откриеш себе си и истински стойностните неща!
    Пиши,това го можеш прекрасно!
  • Благодаря Любомира,Магдалена и на теб Мартине!И тримата сте прави!Поздрави!!!
  • Ти си творец и създаваш стихове и то много добре. Може това да е твоето призваниеНамери себе си чрез стиховете

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...