Нямам нищо
Нямам нищо в душата си вече -
нито болка, ни радост, ни студ,
само време и мисли, обречени
да са вечно робини на друг.
Нямам нищо - което да мога
да докосвам, когато заспиш,
не остана в мен сила и воля,
разпиляха се - в другия мъж.
В който ти ме превърна без думи
и без чувства - без смисъл дори
и разкъса в мен топлите струни,
и превърна ги в прах от мечти.
И с годините сякаш изсъхна
всичко живо във мойта душа,
а небето ú просто замръкна
и изгасна край теб във нощта.
И не мога сега да погледна
в най-любимите някога дни.
Може би за това за последно
погледни бързо в мойте очи...
Само там пак прозират от твойте
бивши чувства и бивш благослов,
оковани с вериги - до мойте
вече бивши парченца любов...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Todos los derechos reservados
