10 дек. 2011 г., 17:00

Нямам нищо

738 0 6

Нямам нищо в душата си вече -
нито болка, ни радост, ни студ,
само време и мисли, обречени
да са вечно робини на друг.
 
Нямам нищо - което да мога
да докосвам, когато заспиш,
не остана в мен сила и воля,
разпиляха се - в другия мъж.
 
В който ти ме превърна без думи
и без чувства - без смисъл дори
и разкъса в мен топлите струни,
и превърна ги в прах от мечти.
 
И с годините сякаш изсъхна
всичко живо във мойта душа,
а небето ú просто замръкна
и изгасна край теб във нощта.
 
И не мога сега да погледна
в най-любимите някога дни.
Може би за това за последно
погледни бързо в мойте очи...
 
Само там пак прозират от твойте
бивши чувства и бивш благослов,
оковани с вериги - до мойте
вече бивши парченца любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен финал! Харесах!
  • "бивши парченца любов"!!!
    Поздрав!
  • Разкошно е ... звучи едновременно тъжно и красиво.
  • "И с годините сякаш изсъхна
    всичко живо във мойта душа,
    а небето ú просто замръкна,
    разпиляно от теб във нощта"

    Усетих силната болка!СИЛЕН СТИХ!Поздрав!
  • " за последно погледни
    бързо в мойте очи..."
    Болезнен стих! Надежда... Поздрави, Чавдар!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...