14 ago 2012, 10:31

Нямам видими рани 

  Poesía » De amor
835 0 11

Помниш ли нашето утро, нашата цветна дъга?

Шарени нишки плетеше в теб и във мен любовта!

Ти ме докосваше нежно, сякаш със птиче перо,

аз те целувах с копнежа вечено да бъдем едно.

 

Много изказани думи, много прекрасни дела,

песен от огнени струни, два силуета в нощта.

Хубаво, някак омайно, беше тангото със теб,

с ритъм напълно незнаен ти ме поведе напред!

 

Себе си бързо изгубих, вече бях нова жена -

смела във новите дрехи, дето уши любовта.

С трепет изпълвах си дните само при мисъл за нас.

Бързо разтварях тъгите в твойте преръдки за час!

 

Помниш ли нашата вечер, черната празна луна?

Как само в миг ме съблече с лошо скроена лъжа!

Как гола тичах в гората, тръни как в мен се забиха...

Днес нямам видими рани - всичко сълзите отмиха!!!

 

 

 

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Времето лекува раните, а уроците остават!Стиха ме разтърси!
  • Благодаря за вниманието Адриан,такива думи ме карат да се чувствам даже леко неудобно...но е хубаво,че някой оценя нещата и по тоя начин!
  • Чета и препрочитам този стих и много,ма много ми допада уникалния му ритъм...Таланта е твърде разтегливо понятие,но поезията ти ме изпълва ! Благодаря ти ,че публикуваш!
  • поправим пропуск Адри
  • ААА тоя стих съм го пропуснал нещо...Браво момиче!
  • Мерси ! Много си мил!
  • Благодаря ви на всички!
  • Ритмично и красиво... Много ми хареса, от първата до последната рима!
  • Прекрасен стих! Поздравления горещи!
  • Благодаря ,отново сте много мили! Да, любовта минава през всичко,понякога и през финал!
  • Типичния стил на Рали! Поздрави,просто съм ти страшен фен!:*
Propuestas
: ??:??