Нямам видими рани
Помниш ли нашето утро, нашата цветна дъга?
Шарени нишки плетеше в теб и във мен любовта!
Ти ме докосваше нежно, сякаш със птиче перо,
аз те целувах с копнежа вечено да бъдем едно.
Много изказани думи, много прекрасни дела,
песен от огнени струни, два силуета в нощта.
Хубаво, някак омайно, беше тангото със теб,
с ритъм напълно незнаен ти ме поведе напред!
Себе си бързо изгубих, вече бях нова жена -
смела във новите дрехи, дето уши любовта.
С трепет изпълвах си дните само при мисъл за нас.
Бързо разтварях тъгите в твойте преръдки за час!
Помниш ли нашата вечер, черната празна луна?
Как само в миг ме съблече с лошо скроена лъжа!
Как гола тичах в гората, тръни как в мен се забиха...
Днес нямам видими рани - всичко сълзите отмиха!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
