Нямам видими рани
Помниш ли нашето утро, нашата цветна дъга?
Шарени нишки плетеше в теб и във мен любовта!
Ти ме докосваше нежно, сякаш със птиче перо,
аз те целувах с копнежа вечено да бъдем едно.
Много изказани думи, много прекрасни дела,
песен от огнени струни, два силуета в нощта.
Хубаво, някак омайно, беше тангото със теб,
с ритъм напълно незнаен ти ме поведе напред!
Себе си бързо изгубих, вече бях нова жена -
смела във новите дрехи, дето уши любовта.
С трепет изпълвах си дните само при мисъл за нас.
Бързо разтварях тъгите в твойте преръдки за час!
Помниш ли нашата вечер, черната празна луна?
Как само в миг ме съблече с лошо скроена лъжа!
Как гола тичах в гората, тръни как в мен се забиха...
Днес нямам видими рани - всичко сълзите отмиха!!!
© Ралица All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Времето лекува раните, а уроците остават!Стиха ме разтърси!
-
Благодаря за вниманието Адриан,такива думи ме карат да се чувствам даже леко неудобно...но е хубаво,че някой оценя нещата и по тоя начин!
-
Чета и препрочитам този стих и много,ма много ми допада уникалния му ритъм...Таланта е твърде разтегливо понятие,но поезията ти ме изпълва ! Благодаря ти ,че публикуваш!
-
поправим пропуск Адри
-
ААА тоя стих съм го пропуснал нещо...Браво момиче!
-
Мерси ! Много си мил!
-
Благодаря ви на всички!
-
Ритмично и красиво... Много ми хареса, от първата до последната рима!
-
Прекрасен стих! Поздравления горещи!
-
Благодаря ,отново сте много мили! Да, любовта минава през всичко,понякога и през финал!
-
Типичния стил на Рали! Поздрави,просто съм ти страшен фен!:*
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
