30 jul 2014, 12:25

Нямам време

  Poesía
733 0 11

Нямам повече време - то отлетя.

Портмонето на моя живот е почти полупразно.

Със синдрома на редките пръсти пилях

и сега ме е яд, че го харчих така безобразно.

 

Плащах честно със мои минути и дни.

Плащах винаги в брой, от живота си толкова кратък.

Заплатих празнодумия и суети

и наместо с живот, аз сега разполагам с остатък.

 

Спирам всяко прахосване и ще пестя!

Занапред си затварям и стисвам кесията с време.

Нямам повече време за дребни неща -

без това ми е малко и ставам от утре скъперник!

 

На остатъка време ще се насладя

и ще харча секунди, но двойно усилвам надзора.

Ще заплащам единствено човечността.

( И таланта, във всичко край нас, на създателя горе.)

 

Нямам времето за маловажни неща.

Нямам никакво време! (По-точно е - то ми е ценно.)

И душата ми бърза към същността -

само нея си струва да плащаш от времето земно.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно напомняне, че ни е нужна хигиена на живеенето.
  • Ради, хубаво му е на човек да чете стиховете ти.
    Ама дваж по ми харесват като усещам зад тях
    И Сърце и Душа! Поздрави: КРЕТЕНА 6 от мен
  • благодаря ви за хубавите коментари!
  • Както винаги, прекрасно стихо. Но... яденето не е вкусно като си го ядем сами. Работата е там да намерим с кого да споделим. Поздрав! Стискай парите само от тези, които не ги заслужават. За другите пилей...пилей...а те ще се разпиляват по теб - еквивалентно (:
  • Много хубав стих!
    Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...