Нямам време
Нямам повече време - то отлетя.
Портмонето на моя живот е почти полупразно.
Със синдрома на редките пръсти пилях
и сега ме е яд, че го харчих така безобразно.
Плащах честно със мои минути и дни.
Плащах винаги в брой, от живота си толкова кратък.
Заплатих празнодумия и суети
и наместо с живот, аз сега разполагам с остатък.
Спирам всяко прахосване и ще пестя!
Занапред си затварям и стисвам кесията с време.
Нямам повече време за дребни неща -
без това ми е малко и ставам от утре скъперник!
На остатъка време ще се насладя
и ще харча секунди, но двойно усилвам надзора.
Ще заплащам единствено човечността.
( И таланта, във всичко край нас, на създателя горе.)
Нямам времето за маловажни неща.
Нямам никакво време! (По-точно е - то ми е ценно.)
И душата ми бърза към същността -
само нея си струва да плащаш от времето земно.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
