7 abr 2009, 20:53

Нямам време да живея...

  Poesía » Otra
914 0 1

Здравей, приятелю, и чао,

бързам, нямам за тебе време,

обещавам, Да, ще  се видим,

ще ти се обадя, когато сетя се за тебе!

 

Здравей! Как ли съм, ме питаш?

Както винаги - бродя в сивото ежедневие,

срещам познати лица,

друг път ще ти разказвам, нямам време за това!

 

Здравей! Закъде съм тръгнала ли?

Беше отдавна, вече не помня...

На някой май обещах да се обадя,

по-късно ще е, много няма да се бавя.

 

Здравей! Добър вечер ли е вече?

Не съм забелязала това...

Как живея ли, ме питаш?

Не ме разсмивай - нямам време и за това...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...