31 ene 2008, 8:14

Нямам време в теб да живея

  Poesía
937 0 4
Нямам време в теб да живея.
Прекалено много те губя...
В принадлежащи глаголи вече не смея
да раздавам в немилост обещания с думи.

И твърде себично пътят ме води.
(стремглаво ме целиш пък ти)
Прекръсти се, че свърши двубоят
на болка, екстаз и вечни съдби...

И в чужди, прегракнали мисли,
после за почивка се спри.
Че твоите, отдавна нечисти,
тръгнаха по пътя на мойто „мълчи”...

И в загубата, след късните доби,
де’ и животът се къса от гняв,
затвори в мълчание тая история
и тръгни по пътя на един непознат...

И усмихни деня си, щом видиш,
че и аз съм минала тук.
Път за нещастници в рими,
като заглъхваща песен без звук...

Но не чакай да чуеш камбани,
ако стъпиш на мойте следи.
Пътят един е, но не сме се разбрали
пак да срещнем ония съдби...

... защото аз нямам време в теб да живея.
Ти твърде лесно ме губиш.
Стъпка напред и друга след нея...
... животът за старите грешки нека ни съди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...