Нямам време в теб да живея
Нямам време в теб да живея.
Прекалено много те губя...
В принадлежащи глаголи вече не смея
да раздавам в немилост обещания с думи.
И твърде себично пътят ме води.
(стремглаво ме целиш пък ти)
Прекръсти се, че свърши двубоят
на болка, екстаз и вечни съдби...
И в чужди, прегракнали мисли,
после за почивка се спри.
Че твоите, отдавна нечисти,
тръгнаха по пътя на мойто „мълчи”...
И в загубата, след късните доби,
де’ и животът се къса от гняв,
затвори в мълчание тая история
и тръгни по пътя на един непознат...
И усмихни деня си, щом видиш,
че и аз съм минала тук.
Път за нещастници в рими,
като заглъхваща песен без звук...
Но не чакай да чуеш камбани,
ако стъпиш на мойте следи.
Пътят един е, но не сме се разбрали
пак да срещнем ония съдби...
... защото аз нямам време в теб да живея.
Ти твърде лесно ме губиш.
Стъпка напред и друга след нея...
... животът за старите грешки нека ни съди.
Прекалено много те губя...
В принадлежащи глаголи вече не смея
да раздавам в немилост обещания с думи.
И твърде себично пътят ме води.
(стремглаво ме целиш пък ти)
Прекръсти се, че свърши двубоят
на болка, екстаз и вечни съдби...
И в чужди, прегракнали мисли,
после за почивка се спри.
Че твоите, отдавна нечисти,
тръгнаха по пътя на мойто „мълчи”...
И в загубата, след късните доби,
де’ и животът се къса от гняв,
затвори в мълчание тая история
и тръгни по пътя на един непознат...
И усмихни деня си, щом видиш,
че и аз съм минала тук.
Път за нещастници в рими,
като заглъхваща песен без звук...
Но не чакай да чуеш камбани,
ако стъпиш на мойте следи.
Пътят един е, но не сме се разбрали
пак да срещнем ония съдби...
... защото аз нямам време в теб да живея.
Ти твърде лесно ме губиш.
Стъпка напред и друга след нея...
... животът за старите грешки нека ни съди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
