31 янв. 2008 г., 08:14

Нямам време в теб да живея

938 0 4
Нямам време в теб да живея.
Прекалено много те губя...
В принадлежащи глаголи вече не смея
да раздавам в немилост обещания с думи.

И твърде себично пътят ме води.
(стремглаво ме целиш пък ти)
Прекръсти се, че свърши двубоят
на болка, екстаз и вечни съдби...

И в чужди, прегракнали мисли,
после за почивка се спри.
Че твоите, отдавна нечисти,
тръгнаха по пътя на мойто „мълчи”...

И в загубата, след късните доби,
де’ и животът се къса от гняв,
затвори в мълчание тая история
и тръгни по пътя на един непознат...

И усмихни деня си, щом видиш,
че и аз съм минала тук.
Път за нещастници в рими,
като заглъхваща песен без звук...

Но не чакай да чуеш камбани,
ако стъпиш на мойте следи.
Пътят един е, но не сме се разбрали
пак да срещнем ония съдби...

... защото аз нямам време в теб да живея.
Ти твърде лесно ме губиш.
Стъпка напред и друга след нея...
... животът за старите грешки нека ни съди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...