9 may 2017, 10:48

Нямаш нужда от отрова... 

  Poesía » De amor
406 1 9

НЯМАШ НУЖДА ОТ ОТРОВА…

                                                                                                     На Теб*

Ако знаеш, скъпа, колко искам да ме мразиш?!

Но ти си силна, не си способна на омраза,

в сърцето още обичта ми пазиш –

тази, моята, проклетата зараза.

 

Защо не ме захвърлиш, както заслужавам,

без значение, че винаги ще те обичам?

Знам сега, че пак те наранявам,

когато скъпа те наричам…

 

В очите топли нямаш нужда от порой,

независимо, че аз за теб ще плача.

Слаб съм вече, не съм герой –

залязваща звезда във здрача…

 

Имаш, скъпа, две сърца в гърдите,

моето е евтино, отровно и ранимо.

А вие, спомени защо сега пълзите

в кръвта ѝ тъй непоносимо?

 

Захвърли ме, скъпа, не ме целувай!

Вече нямаш нужда от отрова!

За мен, прекрасна моя, не тъгувай,

намери любов красива, нова!

 

Тръгвай, скъпа, не се завръщай!

Как искам нежно да те стопля…

Тръгвай, моля те, не се обръщай,

ще видиш само моите вопли…

 

                                        08.05.2017 г.                                      Велин

 

 

*Аз те обичам не само защото си най-прекрасният човек, обожавам те, защото си най-прекрасното създание! /Написах тази мисъл за теб, когато осъзнах, че ще си отидеш и само без мен можеш да бъдеш щастлива – 09.08.2016 г./

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Васе! Да, но невъзможна като прегръдка на луната със земята, само от разстояние.
  • Тази любов още е жива. Пусната на свобода, но жадна за отровата. Харесах! Поздрави!
  • Здравей, Радост! Отдавна не съм те виждал, но вината е моя... Благодаря ти много! Докато го пишех, усещах топлина в очите. От какво ли?!
  • Четейки го, ми стана някак си задушаващо тъжно! А изразните средства - не са много! Наситено ми е с чувства ! А това,че признаваш,че чувстваш вина - изчезващо в хората! Браво!
  • Благодаря ти, Веси! Малко се поизхвърлих с изразните средства, но то е, защото чувствам вина...
  • Поздравления, Велин! Умело си пресъздал мислите си в този силен и въздействащ стих!
  • Здравей, Руми! Това е едно извинение към едно прекрасно момиче, малко с по-силни изразни средства и по-странен похват. Аз си я обичкам и пиша понякога за нея. Не се стряскай, утре ще пусна още едно подобно за нея, което написах вчера. Благодаря ти! Ти си добра и чувствителна душа!
    Албена, благодаря ти! Когато ме боли за нея и ми липсва, пиша и така сякаш е до мен.
  • Болезненоискрено и силновъздействащо... Браво!...
  • Хей, какви са тези мрачни мисли....!
    Всъщност, знаеш ли, героите също плачат!
    И още нещо... не се отказвай от тази любов, с която си се чувствал истински!
    Приеми моят поздрав, Велин!
Propuestas
: ??:??