Нямаш нужда от отрова...
НЯМАШ НУЖДА ОТ ОТРОВА…
На Теб*
Ако знаеш, скъпа, колко искам да ме мразиш?!
Но ти си силна, не си способна на омраза,
в сърцето още обичта ми пазиш –
тази, моята, проклетата зараза.
Защо не ме захвърлиш, както заслужавам,
без значение, че винаги ще те обичам?
Знам сега, че пак те наранявам,
когато скъпа те наричам…
В очите топли нямаш нужда от порой,
независимо, че аз за теб ще плача.
Слаб съм вече, не съм герой –
залязваща звезда във здрача…
Имаш, скъпа, две сърца в гърдите,
моето е евтино, отровно и ранимо.
А вие, спомени защо сега пълзите
в кръвта ѝ тъй непоносимо?
Захвърли ме, скъпа, не ме целувай!
Вече нямаш нужда от отрова!
За мен, прекрасна моя, не тъгувай,
намери любов красива, нова!
Тръгвай, скъпа, не се завръщай!
Как искам нежно да те стопля…
Тръгвай, моля те, не се обръщай,
ще видиш само моите вопли…
08.05.2017 г. Велин
*Аз те обичам не само защото си най-прекрасният човек, обожавам те, защото си най-прекрасното създание! /Написах тази мисъл за теб, когато осъзнах, че ще си отидеш и само без мен можеш да бъдеш щастлива – 09.08.2016 г./
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
