Нямаш спомени
В овъглените пространства
на душата ми
хвърляш сянка.
Стенеш и кървиш.
Нямаш спомени.
От дълго странстване.
Ти си навик.
Дълго ще мълчиш.
Молиш вятъра.
Напразно се обричаш.
Чакаш спомена,
но не възкръсва той.
Искаш истина
и тихо в мен се вричаш,
искаш прошка,
искаш и покой.
Ти си корен
на дърво отрязано,
ти си лъч
в най-облачния ден,
ти си миг
във спомените смазани,
ти си тук,
но си далеч от мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Зашева Todos los derechos reservados
