Нямаш време

Poesía

3.1K 7 10

Нямаш време за мен. Нямаш време.
Все зает, изморен и затворен.
Нежелана се чувствам и бреме...
Не, за мен не си отговорен.

Не, не чувствай вина! Не си длъжен
да си моя опора и сила.
Просто беше ми толкова нужен...
Да ме стоплиш със думичка мила...

Да ми бъдеш просто приятел
в този труден за мене момент...
Да си рамо, подслон и слушател...
И да вярваш, да вярваш във мен.

Но нямаш време, уви. Нямаш време.
Няма място за мен в твоя ден.
Тъй зает си, а аз...аз съм бреме.
Нещо с трясък се счупи във мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

художника (Веселин Христов)

Много вярно. Най-голямото ни бреме е, че не ни достига време.Всеки гледа по мъничко от теб да вземе ....... Важно е да ти не дреме!

2018-08-24T15:36:08+03:00
limeruna (Йоана)

„...И да вярваш, да вярваш във мен...“ На невяра с невяра ли трябва да се отвръща? Интересен въпрос. Поздрав за стихотворението!

2016-09-17T16:25:33+03:00
manuela822000 (Мануела Бъчварова)

Благодаря Ви за коментарите.

2016-09-17T16:18:54+03:00
Самодива (Вики)

Излишното винаги си отива по един или друг начин. И така трябва да бъде - ако направим "задръстване" с излишни хора и неща, как ще отворим пространство за истински ценните!?

2016-09-14T09:30:57+03:00
Genereux (Любомир Попов)

Болката, пресътворена в поезия, с добре подбрани изразни средства, ритмика и образност. Хареса ми! Поздравления!

2016-09-14T08:47:53+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0