26.08.2016 г., 16:37

Нямаш време

3.1K 7 10

Нямаш време за мен. Нямаш време.
Все зает, изморен и затворен.
Нежелана се чувствам и бреме...
Не, за мен не си отговорен.

 

Не, не чувствай вина! Не си длъжен
да си моя опора и сила.
Просто беше ми толкова нужен...
Да ме стоплиш със думичка мила...

 

Да ми бъдеш просто приятел
в този труден за мене момент...
Да си рамо, подслон и слушател...
И да вярваш, да вярваш във мен.

 

Но нямаш време, уви. Нямаш време.
Няма място за мен в твоя ден.
Тъй зает си, а аз...аз съм бреме.
Нещо с трясък се счупи във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много вярно. Най-голямото ни бреме е, че не ни достига време.Всеки гледа по мъничко от теб да вземе ....... Важно е да ти не дреме!
  • „...И да вярваш, да вярваш във мен...“ На невяра с невяра ли трябва да се отвръща? Интересен въпрос. Поздрав за стихотворението!
  • Благодаря Ви за коментарите.
  • Излишното винаги си отива по един или друг начин. И така трябва да бъде - ако направим "задръстване" с излишни хора и неща, как ще отворим пространство за истински ценните!?
  • Болката, пресътворена в поезия, с добре подбрани изразни средства, ритмика и образност. Хареса ми! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....