26.08.2016 г., 16:37

Нямаш време

3.1K 7 10

Нямаш време за мен. Нямаш време.
Все зает, изморен и затворен.
Нежелана се чувствам и бреме...
Не, за мен не си отговорен.

 

Не, не чувствай вина! Не си длъжен
да си моя опора и сила.
Просто беше ми толкова нужен...
Да ме стоплиш със думичка мила...

 

Да ми бъдеш просто приятел
в този труден за мене момент...
Да си рамо, подслон и слушател...
И да вярваш, да вярваш във мен.

 

Но нямаш време, уви. Нямаш време.
Няма място за мен в твоя ден.
Тъй зает си, а аз...аз съм бреме.
Нещо с трясък се счупи във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много вярно. Най-голямото ни бреме е, че не ни достига време.Всеки гледа по мъничко от теб да вземе ....... Важно е да ти не дреме!
  • „...И да вярваш, да вярваш във мен...“ На невяра с невяра ли трябва да се отвръща? Интересен въпрос. Поздрав за стихотворението!
  • Благодаря Ви за коментарите.
  • Излишното винаги си отива по един или друг начин. И така трябва да бъде - ако направим "задръстване" с излишни хора и неща, как ще отворим пространство за истински ценните!?
  • Болката, пресътворена в поезия, с добре подбрани изразни средства, ритмика и образност. Хареса ми! Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...