на М. А.
Тя мълчеше и с кръв от сърцето си пишеше
своя трънен, объркан живот.
И си казваше често, че няма си нищичко -
само този писец-антидот.
Само тази утеха - с перо, с калиграфия
да си бъде самата урок,
докогато смъртта, до една фотография,
я стопи върху ням некролог.
И се втурваха в нея рогата на думите
да цедят непокорния цвят,
а по бялото слисано-писано лумваше ...