Нямаше си нищичко
на М. А.
Тя мълчеше и с кръв от сърцето си пишеше
своя трънен, объркан живот.
И си казваше често, че няма си нищичко -
само този писец-антидот.
Само тази утеха - с перо, с калиграфия
да си бъде самата урок,
докогато смъртта, до една фотография,
я стопи върху ням некролог.
И се втурваха в нея рогата на думите
да цедят непокорния цвят,
а по бялото слисано-писано лумваше
филигранът на нейния свят.
Тя си мислеше често, че няма си нищичко,
но писецът превърна се в храм.
Зографисваше с него, съвсем по Великденски,
оня в себе си - жив прикован...
Обясняваха що е животът оратори,
а животът е бяло яйце.
Ще намерят онези, след нас, от ръката й
изрисувано с кръв Фаберже.
26.06.2011
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
