Регина (Радост Даскалова)
374 1425
9.08.2011 г., 17:27 ч.

Нямаше си нищичко 

  Поезия
1044 0 20

 

на М. А.

 

Тя мълчеше и с кръв от сърцето си пишеше

своя трънен, объркан живот.

И си казваше често, че няма си нищичко -

само този писец-антидот.

 

Само тази утеха - с перо, с калиграфия

да си бъде самата урок,

докогато смъртта, до една фотография,

я стопи върху ням некролог.

 

И се втурваха в нея рогата на думите

да цедят непокорния цвят,

а по бялото слисано-писано лумваше

филигранът на нейния свят.

 

Тя си мислеше често, че няма си нищичко,

но писецът превърна се в храм.

Зографисваше с него, съвсем по Великденски,

оня в себе си - жив прикован...

 

Обясняваха що е животът оратори,

а животът е бяло яйце.

Ще намерят онези, след нас, от ръката й

изрисувано с кръв Фаберже.

 

26.06.2011

Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна е поезията ти!
  • Вместо поздрав, Рег:


    автор: nikoi

    "...едва ли ще остане нещо след персоната ми, освен няколко снимки и чифт обеци."
    Радост Даскалова

    Не зная забелязвал ли си как
    когато под клепачите задращи
    се спускат бързо вместо жилещ мрак
    две капки недосътворено щастие
    до двете ми нечуващи уши.
    Тогава виждам паяк на тавана.
    Плете си. Съзидател.
    А руши се
    във мене бялото ти завещание.
    И аз заспивам много, много стара.
    А колко ли събуждания чакат?
    В косите ми просветват кехлибарено
    две капки остра липса:
    като накити..


  • Радост, думите ти се отпечатват по сърцето! Тежки като капки кръв!
    Нещата, които ни задържат живи, ни вдигат до небесата, те са като бягство и отпечатък за самите нас...
  • С Donnerjack (Донърджак )!
    Аплодисменти!!!
  • Три капки кръв - орисници във шепичка
    побрала свят по-крехък от яйце.
    По-бял от бялото на всяко следващо
    послание, превърнато в обет

    Красиви мисли,Рег.И много мъдри.Аплодисменти и от мен!
  • Великолепен стих!
  • До болка позната ситуация... Поклон за това стихотворение!
  • !
  • Допадна ми.
  • Много ми хареса!
  • Добро, Рег!
  • Какъв стих само!!!! Наистина прилича на стар филигран.
  • Колко е по - важно, да сме човеци добри от това да сме само добри поети!
    Поздрав за силния стих!
  • Човеци да сме е дори по-важно, но върви го обяснявай на Пуети и Пуетки...с претенции...Поздравления, Рег. Радвам се, че живееш наблизо. Ив
  • Поздрав за хубавия стих!
  • Много харесвам поезията ти, Рег!!!
    ...
    И се втурваха в нея рогата на думите
    да цедят непокорния цвят,
    а по бялото слисано-писано лумваше
    филигранът на нейния свят.
    ...
  • донерджак
    стенли449
    ласка
    риа
    написах това нещо за една страхотна поетеса, на която искрено се възхищавам, защото тя е не само поет, а и един прекрасен човек!...и защото по е важно не какви поети сме, а какви човеци.
    благодаря, че бяхте тук!
  • Видях го като сценарий за филм. Но, за разлика от писателите, поетите имат привилегията да предадат сюжета само с няколко щрихи. Класика си, Рег!
  • "животът е бяло яйце"
    със Станислава

    Поздравления!
  • Тя само си е мислила,че няма нищо...и представа си няма колко е богата-с живия прикован в нея,носейки го като урок по Живот в писеца-храм!
    Великолепно!
Предложения
: ??:??