Aug 9, 2011, 5:27 PM

Нямаше си нищичко

  Poetry
1.1K 0 20

 

на М. А.

 

Тя мълчеше и с кръв от сърцето си пишеше

своя трънен, объркан живот.

И си казваше често, че няма си нищичко -

само този писец-антидот.

 

Само тази утеха - с перо, с калиграфия

да си бъде самата урок,

докогато смъртта, до една фотография,

я стопи върху ням некролог.

 

И се втурваха в нея рогата на думите

да цедят непокорния цвят,

а по бялото слисано-писано лумваше

филигранът на нейния свят.

 

Тя си мислеше често, че няма си нищичко,

но писецът превърна се в храм.

Зографисваше с него, съвсем по Великденски,

оня в себе си - жив прикован...

 

Обясняваха що е животът оратори,

а животът е бяло яйце.

Ще намерят онези, след нас, от ръката й

изрисувано с кръв Фаберже.

 

26.06.2011

Радост Даскалова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна е поезията ти!
  • Вместо поздрав, Рег:


    автор: nikoi

    "...едва ли ще остане нещо след персоната ми, освен няколко снимки и чифт обеци."
    Радост Даскалова

    Не зная забелязвал ли си как
    когато под клепачите задращи
    се спускат бързо вместо жилещ мрак
    две капки недосътворено щастие
    до двете ми нечуващи уши.
    Тогава виждам паяк на тавана.
    Плете си. Съзидател.
    А руши се
    във мене бялото ти завещание.
    И аз заспивам много, много стара.
    А колко ли събуждания чакат?
    В косите ми просветват кехлибарено
    две капки остра липса:
    като накити..


  • Радост, думите ти се отпечатват по сърцето! Тежки като капки кръв!
    Нещата, които ни задържат живи, ни вдигат до небесата, те са като бягство и отпечатък за самите нас...
  • С Donnerjack (Донърджак )!
    Аплодисменти!!!
  • Три капки кръв - орисници във шепичка
    побрала свят по-крехък от яйце.
    По-бял от бялото на всяко следващо
    послание, превърнато в обет

    Красиви мисли,Рег.И много мъдри.Аплодисменти и от мен!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...