С теб стоиме на еднакъв кръстопът,
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни,
но само ти прегръщаш ме без злоба.
На този свят сираци сме – сами,
споделяме горчивата прокоба.
Ти научи ме живота да обичам,
чрез твоята усмивка и веселия нрав!
В изстрадало и болно тяло е заключен
дух непремирим, неугасващ и здрав! ...