С теб стоиме на еднакъв кръстопът,

с теб доскоро стаята делях,

в сърцето ми най-голям е твоя кът.

За теб най-много сълзи аз пролях.

Водили сме често безсмислени спретни,

но само ти прегръщаш ме без злоба.

На този свят сираци сме – сами,

споделяме горчивата прокоба.

Ти научи ме живота да обичам,

чрез твоята усмивка и веселия нрав!

В изстрадало и болно тяло е заключен

дух непремирим, неугасващ и здрав!

Ти единствен ме обичаш без причина

и само ти от мене нищо не очакваш!

Еднакво съдбата ни проклина,

никога от мен не се оплакваш...

Борихме се много, но уви...

В далечината май се вижда края!

Сега, че плача, ми прости...

Колко слаба съм ще си призная...

Стиснал зъби, така и не показа

колко много се страхуваш от смъртта,

но мнимата ти болка мен премаза...

Братко, с теб умира моята душа!

http://georgiyanev.hit.bg/