О, как красиво е пристанището
със тези облаци, криле на гълъб,
които всеки миг ще заридаят!
А пясъкът попива всяка ласка
на ледното море необуздано,
което хвърля се напред стремглаво.
И лодките по хубост се сравняват
с вълните бели, пагубно студени.
За твоите прегръдки аз копнея,
но зная, ще загина от студа ти.
И като чайка скръбно те жадувам -
едва докосна те с крило и трепвам ...