О, любов, неземна радост,
една едничка на света.
Защо те има? Нима не носиш
на човека бледа самота?
За чувства клети се изпиваме,
сами скъсяваме живота си, нали?
А ти стоиш и тихо гледаш ни,
докато навън гърми, шуми, вали...
Но знаеш ти сама - виновна си,
обричаш ни на вътрешни борби.
Терзаем се и мъчим се,
а сърцето тихо пак тупти, тупти... ...