14 abr 2011, 0:54

О, любов 

  Poesía » De amor
1064 0 2

О, любов, неземна радост,

една едничка на света.

Защо те има? Нима не носиш 

на човека бледа самота?

 

За чувства клети се изпиваме,

сами скъсяваме живота си, нали?

А ти стоиш и тихо гледаш ни,

докато навън гърми, шуми, вали...

 

Но знаеш ти сама - виновна си,

обричаш ни на вътрешни борби.

Терзаем се и мъчим се,

а сърцето тихо пак тупти, тупти...

 

Но без теб не може, аз признавам,

с вина и без вина - боли,

За любовта убиваме, но иначе

накрая си умираме сами.

 

О, любов, неземна радост,

една едничка на света.

Защо те има? Нима не носиш

 на човека бледа самота?

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??