Apr 14, 2011, 12:54 AM

О, любов

  Poetry » Love
1.3K 0 2

О, любов, неземна радост,

една едничка на света.

Защо те има? Нима не носиш 

на човека бледа самота?

 

За чувства клети се изпиваме,

сами скъсяваме живота си, нали?

А ти стоиш и тихо гледаш ни,

докато навън гърми, шуми, вали...

 

Но знаеш ти сама - виновна си,

обричаш ни на вътрешни борби.

Терзаем се и мъчим се,

а сърцето тихо пак тупти, тупти...

 

Но без теб не може, аз признавам,

с вина и без вина - боли,

За любовта убиваме, но иначе

накрая си умираме сами.

 

О, любов, неземна радост,

една едничка на света.

Защо те има? Нима не носиш

 на човека бледа самота?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...