25 ene 2022, 14:44

О, миг поспри

  Poesía
2.1K 0 1



"Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!... И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." " Фауст

Небето днес е морско синьо,
а дъното е тук.
Кажете ми една причина
да сме боклук.

Говорим само за заплати
и дребни нещица.
Някой все ще ни изклати
без доза светлина.

Сравняваме се с други хора
от западния свят.
Не чуваме, а остро спорим -
кой беден, кой богат.

А колелото се търкаля
в един въртящ кошмар.
Злобата ни преговаря
и удря ни шамар.

От исторически шамари
светът ни се върти.
С нас се гаври който свари.
О, миг... Поне поспри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докато не се научим да виждаме доброто, което носим и мислим, че чуждите яйца имат по два жълтъка, така ще бъде. А най-интересно е това, че хората, които величаят всичко навън и яростно отричат хубавата страна на родината си, правят най-големите глупости тук. Вероятно, защото там не смеят.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...