О, миг поспри
"Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!... И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." " Фауст
Небето днес е морско синьо,
а дъното е тук.
Кажете ми една причина
да сме боклук.
Говорим само за заплати
и дребни нещица.
Някой все ще ни изклати
без доза светлина.
Сравняваме се с други хора
от западния свят.
Не чуваме, а остро спорим -
кой беден, кой богат.
А колелото се търкаля
в един въртящ кошмар.
Злобата ни преговаря
и удря ни шамар.
От исторически шамари
светът ни се върти.
С нас се гаври който свари.
О, миг... Поне поспри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
