Jan 25, 2022, 2:44 PM

О, миг поспри

  Poetry
2.1K 0 1



"Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!... И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." " Фауст

Небето днес е морско синьо,
а дъното е тук.
Кажете ми една причина
да сме боклук.

Говорим само за заплати
и дребни нещица.
Някой все ще ни изклати
без доза светлина.

Сравняваме се с други хора
от западния свят.
Не чуваме, а остро спорим -
кой беден, кой богат.

А колелото се търкаля
в един въртящ кошмар.
Злобата ни преговаря
и удря ни шамар.

От исторически шамари
светът ни се върти.
С нас се гаври който свари.
О, миг... Поне поспри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докато не се научим да виждаме доброто, което носим и мислим, че чуждите яйца имат по два жълтъка, така ще бъде. А най-интересно е това, че хората, които величаят всичко навън и яростно отричат хубавата страна на родината си, правят най-големите глупости тук. Вероятно, защото там не смеят.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...