О, народе мой!
О, народе мой, защо не се опомниш?
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш?
Че скоро ще спреш и да дишаш?
Колко хора за теб са умрели - не отчиташ,
а паметта им привидно почиташ!
Нима не знаеш, че те твои чеда бяха
и в тях надежди големи горяха?
Семейства, живот и родна стряха
за теб, народе мой, оставяха...
И Бог изпитания ти дава,
в беда към Него да се обърнеш, но тогава
ти, народе, Го виниш и нищо друго не остава,
освен чрез мъка (за теб) да придобие всяка душа твърдоглава...
За Негова вечна слава!
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш?
Че скоро ще спреш и да дишаш?
Колко хора за теб са умрели - не отчиташ,
а паметта им привидно почиташ!
Нима не знаеш, че те твои чеда бяха
и в тях надежди големи горяха?
Семейства, живот и родна стряха
за теб, народе мой, оставяха...
И Бог изпитания ти дава,
в беда към Него да се обърнеш, но тогава
ти, народе, Го виниш и нищо друго не остава,
освен чрез мъка (за теб) да придобие всяка душа твърдоглава...
За Негова вечна слава!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
