О, народе мой!
О, народе мой, защо не се опомниш?
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш?
Че скоро ще спреш и да дишаш?
Колко хора за теб са умрели - не отчиташ,
а паметта им привидно почиташ!
Нима не знаеш, че те твои чеда бяха
и в тях надежди големи горяха?
Семейства, живот и родна стряха
за теб, народе мой, оставяха...
И Бог изпитания ти дава,
в беда към Него да се обърнеш, но тогава
ти, народе, Го виниш и нищо друго не остава,
освен чрез мъка (за теб) да придобие всяка душа твърдоглава...
За Негова вечна слава!
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш?
Че скоро ще спреш и да дишаш?
Колко хора за теб са умрели - не отчиташ,
а паметта им привидно почиташ!
Нима не знаеш, че те твои чеда бяха
и в тях надежди големи горяха?
Семейства, живот и родна стряха
за теб, народе мой, оставяха...
И Бог изпитания ти дава,
в беда към Него да се обърнеш, но тогава
ти, народе, Го виниш и нищо друго не остава,
освен чрез мъка (за теб) да придобие всяка душа твърдоглава...
За Негова вечна слава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени
