О, народе мой, защо не се опомниш?
Защо все в тъмнина бродиш?
Нима нямаш очи да отвориш?
Или искаш бъдещето си да заровиш?
Не виждаш ли накъде отиваш?
Че скоро ще спреш и да дишаш?
Колко хора за теб са умрели - не отчиташ,
а паметта им привидно почиташ!
Нима не знаеш, че те твои чеда бяха
и в тях надежди големи горяха?
Семейства, живот и родна стряха
за теб, народе мой, оставяха... ...