О, слънце

"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"

Lemon Oringer, 1835

О, слънце

Спиш по корем
сънуваш синьо небе
и бяло облаче
под него тих
жерав

Но виж
облака сив
праща синьото небе
по онези дяволи,
с катранени баданарки
и водата им не е
жива, а мълниите
им не съзиждат
Огъня им
не грее...

О, слънце
Ставай!
събуди се
стопли охлюва,
извади му антенките
съживи мухата
на перваза
съхнеща от
юли там.

Дай надежда
на дрипавия
бездомен
невярващ
неискащ
умрял
но дишащ
на тротоара
Изсуши фаса му
за да умре пак.
изпепели
безвремието му
обвий с тъмнина
скорбута му
и разнеси
вонята му

за да не
воюваме
напразно

О, Слънце!
...