О т к р о в е н и е

3 dic 2008, 19:05

Poesía » De amor

691 0 1

Тъй както роза, от есен сломена,

губи чар в рани от слани,

така с една сълза в мене

сърцето ти - сърце ми рани.

И не ми е мил ни цвят, ни птица,

ни жал тая към дребната тревица,

щом във всеки образ и звезда

съзирам сянка от твоята следа.

Изгубена се лутам в заблуда,

пленена от зрителна измама,

летя по-волно и от пеперуда

и търся и зова, но теб те няма.

Не си ти - птица, ни стрък - лале,

а капка в моето сърце!

("Откровение" - Наталия Георгиева)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.