natalina77
14 el resultado
Усмивката ми по очите ти вехне,
те задушават я, да не цъфти
и ничия милувка не ще открехне,
лъч на щастие по нея да трепти.
И цветето под слънцето примира, ...
  289 
Неусетно звезда трепна в небесата,
като че ангел небесен привлече
в царственото войнство на тишината
деня към своята мила вечер.
И гората разгъна пазви да я приеме, ...
  674 
Пред мен вилнеят морските простори,
в обречен ход към вечността политат,
вълните с небесната вис си говорят
и нишки живот на хоризонта сплитат.
Море, земя, пространства, с вечна власт ...
  1758 
Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят, ...
  824  12 
Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух, ...
  484 
Времето мъдро капки мигове лее
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността ...
  553 
Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час, ...
  573 
На вятъра никой не ще попречи
да свири танца на листата,
и на птиците с бъбривите си речи,
да веселят гората и цветята.
Сбъдва природата своите красоти - ...
  572 
Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат, ...
  490 
Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове ...
  566 
Обичам на воля и уединение
да следя с тъга и умиление
как вечер тиха креп смъква
над моя роден край полека
и тайно сенки се промъкват ...
  465 
Падат дните, с лекота посечени
на времето от жестоката ръка,
падат сякаш класове обречени.
Капки мечта по мечта и така
повяхват венци от цветни пъпки, ...
  663 
Тъй както роза, от есен сломена,
губи чар в рани от слани,
така с една сълза в мене
сърцето ти - сърце ми рани.
И не ми е мил ни цвят, ни птица, ...
  730 
Жадувам те безкрайно, чакам без умора,
както цветът очаква първата роса,
за да разбиеш бариерата на мрака морен
към чистата, желаната зора.
Жадувам те, да се спася копнея, ...
  612 
Propuestas
: ??:??