О т к р о в е н и е
Тъй както роза, от есен сломена,
губи чар в рани от слани,
така с една сълза в мене
сърцето ти - сърце ми рани.
И не ми е мил ни цвят, ни птица,
ни жал тая към дребната тревица,
щом във всеки образ и звезда
съзирам сянка от твоята следа.
Изгубена се лутам в заблуда,
пленена от зрителна измама,
летя по-волно и от пеперуда
и търся и зова, но теб те няма.
Не си ти - птица, ни стрък - лале,
а капка в моето сърце!
("Откровение" - Наталия Георгиева)
© Наталия Георгиева All rights reserved.
