О, ВИТОША ЛЮБИМА
Със тебе аз израснах,
със тебе се калих,
о, Витоша прекрасна,
от твоя сок отпих.
И в есен със рубини,
нефрити, кехлибар,
с небе кристалносиньо
за мен си свят олтар!
Когато пак си цяла
в дантела от сребро,
пейзаж рисуваш с бяло,
магическо перо!
Напролет с воал ефирен,
пречистен и зелен,
лежи Балкана дивен,
в нозете ти стаен.
А лято в знойна сила
душата ти цъфти.
Живот, любов дарила,
сияеш чудна ти!
© Сафия Сандерс Todos los derechos reservados