О, ВИТОША ЛЮБИМА

Със тебе аз израснах,

със тебе се калих,

о, Витоша прекрасна,

от твоя сок отпих.

И в есен със рубини,

нефрити, кехлибар,

с небе кристалносиньо

за мен си свят олтар!

Когато пак си цяла

в дантела от сребро,

пейзаж рисуваш с бяло,

магическо перо!

Напролет с воал ефирен,

пречистен и зелен,

лежи Балкана дивен,

в нозете ти стаен.

А лято в знойна сила

душата ти цъфти.

Живот, любов дарила,

сияеш чудна ти!