14.04.2012 г., 10:45

О, Витоша любима

1.2K 0 0

 

О, ВИТОША ЛЮБИМА

   

 

Със тебе аз израснах,

със тебе се калих,

о, Витоша прекрасна,

от твоя сок отпих.

 

 

И в есен със рубини,

нефрити, кехлибар,

с небе кристалносиньо

за мен си свят олтар!

 

 

Когато пак си цяла

в дантела от сребро,

пейзаж рисуваш с бяло,

магическо перо!

 

 

Напролет с воал ефирен,

пречистен и зелен,

лежи Балкана дивен,

в нозете ти стаен.

 

 

А лято в знойна сила

душата ти цъфти.

Живот, любов дарила,

сияеш чудна ти!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...