14.04.2012 г., 10:45

О, Витоша любима

1.2K 0 0

 

О, ВИТОША ЛЮБИМА

   

 

Със тебе аз израснах,

със тебе се калих,

о, Витоша прекрасна,

от твоя сок отпих.

 

 

И в есен със рубини,

нефрити, кехлибар,

с небе кристалносиньо

за мен си свят олтар!

 

 

Когато пак си цяла

в дантела от сребро,

пейзаж рисуваш с бяло,

магическо перо!

 

 

Напролет с воал ефирен,

пречистен и зелен,

лежи Балкана дивен,

в нозете ти стаен.

 

 

А лято в знойна сила

душата ти цъфти.

Живот, любов дарила,

сияеш чудна ти!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...