14.04.2012 г., 10:45

О, Витоша любима

1.2K 0 0

 

О, ВИТОША ЛЮБИМА

   

 

Със тебе аз израснах,

със тебе се калих,

о, Витоша прекрасна,

от твоя сок отпих.

 

 

И в есен със рубини,

нефрити, кехлибар,

с небе кристалносиньо

за мен си свят олтар!

 

 

Когато пак си цяла

в дантела от сребро,

пейзаж рисуваш с бяло,

магическо перо!

 

 

Напролет с воал ефирен,

пречистен и зелен,

лежи Балкана дивен,

в нозете ти стаен.

 

 

А лято в знойна сила

душата ти цъфти.

Живот, любов дарила,

сияеш чудна ти!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...