Оазис

26 dic 2015, 20:10

Poesía » Otra

335 0 0

ОАЗИС

Далече в палмова гора

пътечка малка се провира

и свършва в хладно езеро

където цъфнали в покой,

потрепват езерните рози…

Рояк мушици там се гони

над тихи, тайнствени води,

играят и жужат неспирно,

додето залез позлати

листенцата розови и малките крилца.

А после скриват розите лица,

и стихва някъде в шубрака

омаян от среднощен аромат,

роякът весел и крилат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.