Оазис

26.12.2015 г., 20:10 ч.

Поезия » Друга

334 0 0

ОАЗИС

Далече в палмова гора

пътечка малка се провира

и свършва в хладно езеро

където цъфнали в покой,

потрепват езерните рози…

Рояк мушици там се гони

над тихи, тайнствени води,

играят и жужат неспирно,

додето залез позлати

листенцата розови и малките крилца.

А после скриват розите лица,

и стихва някъде в шубрака

омаян от среднощен аромат,

роякът весел и крилат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.