Оазис
604
0
0
ОАЗИС
Далече в палмова гора
пътечка малка се провира
и свършва в хладно езеро
където цъфнали в покой,
потрепват езерните рози…
Рояк мушици там се гони
над тихи, тайнствени води,
играят и жужат неспирно,
додето залез позлати
листенцата розови и малките крилца.
А после скриват розите лица,
и стихва някъде в шубрака
омаян от среднощен аромат,
роякът весел и крилат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Шопова Все права защищены
