heartfelt & smile1
Потъвам в пелената на нощта, а мракът гъделичка сетивата
в очакване на пълната Луна, надничаща от края на Земята.
Не вярвам, че се случват чудеса, дори в такива лунни бели нощи,
ала по навик пак си пожелах: Дано те има и ме чакаш още!
А кой ли ти пошепна в тишината, че чака те отново там, навън?
И от нощта индигова Луната надниква любопитно в твоя сън.
Красива, нежна в сребърната роба, танцува боса своя валс в захлас -
дали е чудо, или е прокоба... Позна - Луната сребърна съм аз!
Луната е високо на небето... Да можех да я стигна със ръка!...
Как липсва ми приятелят, човекът! Но тук, до мене, в тази самота,
а не на разстояния небесни или в недосънувани мечти... ...