27 may 2010, 13:49

Об(езл)ича(ва)не 

  Poesía
1639 1 8

 

Обичам те. Но толкова естествено...

А сякаш, че тотално сме се слели.

И аз съм твое пълно съответствие.

Компас за твоя свят без паралели.

Обичам те. Но толкова отколешно...

Откакто не обичам много себе си.

Обичам те. Все повече и повече.

Но може би основно по инерция.

Обичам те. Но толкова е равно...

Когато всеки ден ме преоткриваш.

 

Обичам те. И бавно се забравям.

Обичаш ме. И бавно ме изтриваш.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??