27 мая 2010 г., 13:49

Об(езл)ича(ва)не

1.9K 1 8

 

Обичам те. Но толкова естествено...

А сякаш, че тотално сме се слели.

И аз съм твое пълно съответствие.

Компас за твоя свят без паралели.

Обичам те. Но толкова отколешно...

Откакто не обичам много себе си.

Обичам те. Все повече и повече.

Но може би основно по инерция.

Обичам те. Но толкова е равно...

Когато всеки ден ме преоткриваш.

 

Обичам те. И бавно се забравям.

Обичаш ме. И бавно ме изтриваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...