ОБАДИ МИ СЕ
От месеци не зная как
минават дните.
Всеки миг очаквам да
звънне телефонът
А той мълчи,
мълчи
като чувствата ти.
Сутрин се събуждам
в очакване на твоя глас.
Без теб душата ми е
зима.
И слънце няма,
и само мрак е
в душата ми.
В твоя живот
има ли място за мен?…
© Христо Иванов Todos los derechos reservados