22 oct 2023, 19:22

Обединен от Темза

  Poesía » Otra
596 5 23

              Край Темза вървя...

                  

                 Уйлям Блейк

 

Това пътуване към Лондон 

е доста непредвидимо. Мъгливо

е там. И вавилонско е също.

 

Отивам да се срещна с кулите 

на мостове и кралски крепости. 

Там ме посрещат раси смугли...

 

Къде е Британската библиотека?

На тест подлагам Хийтроу. 

И ще срещна ли смелия Нелсън?

 

На отсрещния бряг на Темза 

ме гледа Окото на Лондон...

Нима високомерно ще ме срещне?

 

Футуристичен и нов е Уембли.

Жадуват феновете зрелища. 

В Албърт хол ще пее Стенли. 

 

Пикадили е шумен и възторжен.

Хайд парк живее със свободно слово. 

Пътувам с Ъндърграунда към теб. 

 

Уморително пътувам под Лондон. 

За да пристана до огромни шлюзове 

и усмирители на океанските възторзи.

 

Реката е събрала града край себе си.

Пътуват яхтите, лодките и корабите 

между влажните устни на Темза. 

 

От приливите нежно е целувана. 

И в отливите носи себе си към океана. 

Срещи и раздели са нейни пристани.

 

Градът е понесен от минало към бъдно.

Защо, как и колко: решава Сити център!

На Барбикан е тихо и твърде културно.

 

Защо и как, и колко още ще скитосвам;

и ще опазя ли стъпките към теб в спомен

сред езерните паркове с изящните лебеди?

 

Разделен от двата бряга на река Темза 

се двоумя: да продължа ли по Аби роуд,

за да се изповядам пред гроба ти, Уйлям...

 

Защото голяма блъскотия беше, сър!

Нозете си дотътрих, поете, Уйлям Блейк

до ъгъла на гроба ти в Уестминстър...

 

И може ли да се разкаже нещо, 

                                което трябва да се види?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...