22 oct 2023, 19:22

Обединен от Темза

  Poesía » Otra
593 5 23

              Край Темза вървя...

                  

                 Уйлям Блейк

 

Това пътуване към Лондон 

е доста непредвидимо. Мъгливо

е там. И вавилонско е също.

 

Отивам да се срещна с кулите 

на мостове и кралски крепости. 

Там ме посрещат раси смугли...

 

Къде е Британската библиотека?

На тест подлагам Хийтроу. 

И ще срещна ли смелия Нелсън?

 

На отсрещния бряг на Темза 

ме гледа Окото на Лондон...

Нима високомерно ще ме срещне?

 

Футуристичен и нов е Уембли.

Жадуват феновете зрелища. 

В Албърт хол ще пее Стенли. 

 

Пикадили е шумен и възторжен.

Хайд парк живее със свободно слово. 

Пътувам с Ъндърграунда към теб. 

 

Уморително пътувам под Лондон. 

За да пристана до огромни шлюзове 

и усмирители на океанските възторзи.

 

Реката е събрала града край себе си.

Пътуват яхтите, лодките и корабите 

между влажните устни на Темза. 

 

От приливите нежно е целувана. 

И в отливите носи себе си към океана. 

Срещи и раздели са нейни пристани.

 

Градът е понесен от минало към бъдно.

Защо, как и колко: решава Сити център!

На Барбикан е тихо и твърде културно.

 

Защо и как, и колко още ще скитосвам;

и ще опазя ли стъпките към теб в спомен

сред езерните паркове с изящните лебеди?

 

Разделен от двата бряга на река Темза 

се двоумя: да продължа ли по Аби роуд,

за да се изповядам пред гроба ти, Уйлям...

 

Защото голяма блъскотия беше, сър!

Нозете си дотътрих, поете, Уйлям Блейк

до ъгъла на гроба ти в Уестминстър...

 

И може ли да се разкаже нещо, 

                                което трябва да се види?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...